Published On: пт, юли 11th, 2014

Скандалът на века: 3,5 милиарда лева източени от КТБ

Скандалът на века е ошушкването на КТБ, това обяви Лиляна Павлова. Депутатът на ГЕРБ отчете над 10 милиарда лева минус, откакто БСП, ДПС и Атака са конструирали това безотговорно правителство. Дупката е формирана от минусите в здравната каса, енергетиката, КТБ, неразплатените средства по европрограмите и другите няколко сфери на икономиката.

3,5 млр.лева лоши кредити в КТБ, как БНБ и правителството са допуснали подобно нещо. Къде е надзора, как не сте видели как се изнасят 200 милиона лева. Как са изнесени тези пари, има ли гранична полиция, митници и другите отговорни институции.

02

Кой и как ще плати сметката в тази банка, ще я плати цялото общество, къде е стабилността на държавата и икономиката, попита остро Павлова. Бившият министър от кабинета на Бойко Борисов закачи виртуална табела с надпис “КТБ – Пирамидата на века”.

Министър Чобанов обяви, че влоговете на фирмите и гражданите са 100% сигурни. Финансист №1 допълни, че общите разсъждения като обявени от ГЕРБ като масраф не са подходящи и няма да бъдат разводнявани с общи приказки.

Според ГЕРБ тези 200 милиона са обем, който може да бъде изнесен само камион.03

От своя страна Иван Искров заяви, че сметките на фирмите и гражданите в КТБ ще бъдат прехвърлени в “Креди Агрикол България”. Там ще отиде “добрият” кредитен портфейл за около 2 млрд. лв. “Креди Агрикол България” ще стане директно собственост на Министерство на финансите. Лошите сметки, там откъдето са вземани пари ще трябва да се попълват с нови кредити и резерви на БНБ.

Официалната версия:

Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, ден преди в банката да влязат квестори.

Националната банка е поискала спешни законови промени, с които да се осигурят условия за капитализирането с държавни пари на Корпоративна търговска банка (КТБ). Изготвените изменения били основно в Закона за кредитните институции (ЗКИ), като има и в Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за Българска банка за развитие.

Целта на регулатора била промените да бъдат внесени в парламента, гласувани и обнародвани във възможно най-кратки срокове, по възможност до края на тази седмица. До приключването на броя обаче няма информация законопроектът да е вкаран в дневния ред на парламента, което може да се окаже проблемно за БНБ.

01

Бързането е заради времето, което БНБ и държавата имат, за да решат въпроса с оздравяването и национализирането на КТБ преди обявената дата за отварянето й на 21 юли. Дотогава трябва Българска банка за развитие (ББР) и Фондът за гарантиране на влоговете в банките да са влезли в нея като акционери, увеличавайки капитала й и осигурявайки ликвидни буфери за след отварянето й. За разлика от предложените преди дни от БНБ промени в Наказателния кодекс, криминализиращи всяването на банкова паника, новата законотворческа инициатива не е официално обявена на сайта на централната банка.

Какво и защо

Промените обхващали основно мерките за увеличение и намаление на капитала на банка под специален надзор, отписването на правата на акционерите и последствията от обжалването на актовете на БНБ. Целта била да се създадат по-бързи и опростени процедури при действията на регулатора и назначените от него квестори в случаите на поставяне на банка под специален надзор, разширявайки периметъра и възможностите на действие на БНБ.

Според тълкования на променените текстове чрез тях централната банка си оставя възможност обезсили акциите на инвеститорите в КТБ дори и оценката на активите й да не покаже загуба, по-голяма от капитала й, каквито бяха разпоредбите досега.

04

Имало и поправка, която при поставяне на банка, която е публично дружество, под специален надзор обезсилва разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа, осигуряващи права на акционерите за пропорционално участие в увеличение на капитала, и забранява намаляването на капитала. Ако това се приеме, то ще е сериозен риск за инвеститорите в банкови акции на фондовата борса, които практически вече ще трябва да калкулират опасността при проблеми за банката да изгубят изцяло правата си. Регулаторът предлагал и когато отнеме права или обезсили акции, ако съдът отмени акта на БНБ, това да не възстановява правата на акционерите, а те да могат да претендират само за обезщетение.

Посочените аргументи за конкретните изменения били по-прецизен ред и начин при разпоредбите за действията спрямо капитала, по-голяма правна сигурност при случаите на влизане на ББР и фонда и увеличение на капитал с публични средства, бързи действия, гарантиране на публичните средства, налети в капитала на съответната банка. Посочвало се още, че промените са съобразени с европейската директива за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, която предстои да се приеме, и с регламента за пруденциалните изисквания за кредитните институции.

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Скандалът на века: 3,5 милиарда лева източени от КТБ