Published On: нд, май 22nd, 2016

Проверка встрани от целта

Проверките в пенсионните фондове и застрахователите, които Европейската комисия (ЕК) поиска от българските власти да се извършат през тази година, продължават да носят разочарования – първо се забавиха с три месеца и така резултатът от тях ще стане ясен едва в края на годината. Второ, с малкото оферти за участие в процедурата одиторските компании ясно показаха, че се притесняват да заложат репутацията си.

С публикуването на методологията, изготвена от консултанта EY, дойде и още един повод за скептицизъм – според специалистите, които в следващите месеци ще трябва да я прилагат, тя не е калибрирана по начин, който да произведе очакваните от обществото отговори. А именно дали пред широко затворените очи на регулатора има компании, които в разрез с правилата си позволяват да концентрират инвестиции, включително в свързани предприятия и така излагат на риск собствените си клиенти, докато облагодетелстват собствениците си. Това е нещо, което е описвано детайлно, показвано с данни и е публична тайна, че се случва в големи мащаби в конкретни финансови групи като “Химимпорт” и “Еврохолд”. Вместо това се задават тучни, описателни доклади с препоръки.

Краткият начален прочит е, че за разлика от банкерите, които наистина изглеждат стресирани от течащата проверка при тях, колегите им от небанковия сектор могат да си отдъхнат и да изкарат едно доста по-спокойно лято. А надеждата е, че под заплахата подобни ревюта да продължат в бъдеще, играчите на пазара все пак ще се дисциплинират и занапред няма да си позволяват рисковото поведение, в което са подозирани.

Проверката при пенсионните фондове

788България е първата страна в Европейския съюз (ЕС), която подлага на обстоен преглед на качеството на активите (AQR) пенсионните фондове. Индустрията е с активи за 9.5 млрд. лв. и е ключов инвеститор в държавни ценни книжа (ДЦК) и в акции и облигации на дружества, листвани на Българската фондова борса (БФБ). До проверките на фондовете се стига заради недоверие в регулатора, Комисията за финансов надзор (КФН), който контролира дейността им. Освен провала му с Корпоративна търговска банка (КТБ), която фалира преди две години като едно от най-изрядните дружества – емитенти на ценни книжа, КФН пренебрегна и сигнала, подаден от няколко пенсионни компании, че на пазара се прилагат забранени практики. “Настоящото законодателство, колкото и да е солидно, има някои несъвършенства по отношение на свързаните лица и експозициите, които могат да навредят на резултата от инвестициите на фондовете, а оттам и върху резултата за техните клиенти”, мотивираха искането си за проверките европейските чиновници и с това уж ясно дефинират задачата.

Консултантът на проверките EY обаче не е дръзнал да въоръжи одиторите с нещо по-ефективно за разкриване на експозиции към свързани лица и концентрации, от онова, което има като инструменти в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Международните счетоводни стандарти (МСС), през които и КФН не вижда проблеми. Според методологията проверяващите ще работят по списък на свързаните лица, подаден от самото пенсионно дружество, като евентуалните непълноти в него ще попълват при провеждане на интервю с ръководството. Преценката за лица, които биха могли да се идентифицират като свързани, ще става на базата на прочит на протоколи от заседания на общото събрание на акционерите, съвета на директорите или всякакви други комитети или съвети, които имат отношение към управлението на дейността. Проверяващият ще има правото да изисква “всякаква друга уместна информация, подробни данни или поддържащи документи въз основа на своята професионална преценка, за да може да достигне до заключение и да остойности количествено потенциалното въздействие от инвестициите в ценни книжа, издадени от свързани лица”, което дава поле за самоинициатива на проверяващия, над минимално изискуемите от него ангажименти.

“Така или иначе, не се позволяват инвестиции в свързани лица. В този смисъл целта на проверката е да се види дали е спазен законът. Аз не мисля, че ще излезе, че някое дружество не го спазва”, скептичен за резултата от проверките е експерт от бранша, който не желае да бъде цитиран по име. Според него методологията можеше да бъде така калибрирана, че да търси концентрациите или големите суми, инвестирани в малко на брой емитенти. “Това би трябвало да се изследва не само на база на законодателството. Можеше изследването да е по-широко, да потърси да се види доколко има икономическа свързаност, доколко тези проценти, които се притежават, не са все пак част от контрола на някаква група. Дали лицата, които представляват тези дружества, в които се инвестира, не са по някаква линия свързани и не се явяват източник на конфликт на интереси. Добре би било да се изследват адресите, на които са регистрирани тези компании, естеството на бизнеса на тези компании, сделките между тях”, продължава експертът.

Всъщност законът не е лишен от възможности за изследване на подобна свързаност – в него сред дефинициите за свързани лица а такива, при които едното контролира другото, а за контрол – “когато лице може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическо лице”. Макар досега регулаторът да не е имал желание да стъпи на това и да види неформални връзки, един съвестен одитор би могъл. Друг е въпросът, че по методологията това би произвело основно препоръки, а не и реални действия и оценки на активи за компании нарушители. Затова и скептицизмът засега надделява.

“Не очаквам неприятни изненади” е краткият отговор на друг колега от пенсионен фонд, който след прочита на методологията се чувства спокоен за проверките. “Основната причина, поради която методологията вероятно няма да разкрие всичко, което съществува, е фактът, че една от главните й задачи е да провери дали активите на фондовете са налични. Това няма как да не е така, защото всеки ден пенсионните фондове и банките попечители пускат два отделни рипорта, които съдържат информация както за сделките през деня, така и за наличните активи в портфейлите. Така че КФН веднага вижда, ако има разлика в един актив или в количеството и се предприемат действия”, обяснява професионалистът.

фондова-борсаЕкспертите са скептични и че проверките ще доведат до някакви по-съществени корекции в оценката на активите, притежавани от пенсионните фондове, защото методологията тласка одиторите към спазване на принципа за признаване по пазарната оценка. Интригата тук е, че има фондове, чиито инвестиции са насочени предимно към българския капиталов пазар, който е неликвиден. Така на базата на единични сделки с книжа могат да се постигнат сериозни подобрения в доходността на целия си портфейл. В същото време други фондове, особено тези с големи активи, за които БФБ е плитък пазар и затова инвестират навън, подобни механични подобрения на доходността са невъзможни.

Николай Марев е изпълнителен директор именно на такъв голям пенсионен фонд – “ДСК Родина”. “Аз приветствам такава проверка, ако тя е обективна и постигне целите си, най-важната от които е широката общественост да се успокои, че парите са налични, инвестирани са в качествени активи и пенсионните фондове могат да посрещнат ангажимента да плащат пенсии”, коментира той пред “Капитал”. Според Марев е малко притеснителен моделът, по който се извършват тези проверки – чрез частен договор между консултанта и дружеството. “Освен това инвестиционният процес е нещо динамично. Вместо да одитират една моментна снимка, както на практика ще се получи с така изработения модел и методология, би било по-целесъобразно да одитират един процес”, допълва Марев. Идеята е, че ако проверките изследваха състоянието на компаниите и сделките примерно за година назад, можеха да се получат резултати, които са по-близо до реалното състояние на сектора.

“Всички тези приказки от година, година и половина насам ще се потвърдят или ще се опровергаят. Но не ми се иска, ако някъде се открие проблем, да се каже, че цялата индустрия е такава. Тогава, ако се установи такъв проблем, бих искал да знам каква отговорност ще поеме регулаторът”, добавя ръководителят на “ДСК Родина”.

Източник: Капитал

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Проверка встрани от целта