Published On: пт, апр. 21st, 2017

Страх от уран в Ивайловград, винари се спасяват с внесена вода, всичко било покрито от властите

Крият наличието на радиоактивна вода по тръбите на водопреносната мрежа в град Ивайловград. Спуснато е нареждане да не се оповестява това. Вземаме вода в големи бидони от Крумовград, Ламбух, Любимец и дори от Кипринос. Виното и ракията от миналата година я правим с външна вода.

Това пише до нас Атанас А. от Ивайловград, който ни изпрати e-mail на корпоративната поща.

Ето и извадка от нея

 

 

В поне 9 града и населени места у нас има завишени от 3 до 13 пъти над нормата данни за наличие на радиоактивни съставки в питейната вода. Официално това са Хасково, Първомай, кв.Дебър, Велинград, с. Драгиново, а все още се крие за Ивайловград, Любеново, Татарево и Виница.

Питейната вода във Велинград също съдържа завишени количества уран, съобщи БНР. Точното превишаване на допустимите нива на тежкия метал все още не са ясни.

Кметът Костадин Коев вече се е свързал с ВиК-дружеството, като се очака констативният протокол на здравната инспекция в Пазарджик, допълват от БГНЕС.

Областният управител на Пловдив Здравко Димитров свика извънреден кризисен щаб заради ситуацията в региона.

По-рано този месец високи нива на уран бяха отчетени и в Първомай. Ситуацията бе овладяна, но днес кризисния щаб поиска нови проби. Оттам твърдят, че местното ВиК е било наясно с наличието на прекомерно много уран във водата още преди 4 месеца, но не е информирало отговорните органи. 

Върховната касационна прокуратура разпореди проверки на питейната вода в цялата страна. В началото на този месец високи нива на уран бяха установени във водоизточници в Хасково. Причината са закрити уранови мини в района.

Днес въпросът бе обсъждан и в парламента, като според здравния министър  Илко Семерджиев допустимите норми са „консервативни“ и водата в града не е била опасна за човешкото здраве.

Опасни ли са нивата на радиоактивност, установени във водите в Хасково и Първомай?

Според международните стандарти допустимото ниво на уран в питейна вода не трябва да надвишава 0.03 мг/л (30 микрограма на литър). Според регулаторните органи в България, откритото количество на уран е 13 пъти над нормата – 0. 390 мг/л. Да, това е много над нормата, но място за паника няма.

Кога и как приемът на вода с наличие на уран вреди на тялото?

Интоксикациите се делят на два вида: остри и хронични. При острата интоксикация с уран е нужно да се погълне между 204-242 мг/кг, за да настъпи мигновено някакъв неблагоприятен ефект за здравето. Сами може да сметнете какво количество е нужно за един 65-килограмов човек (204 х 65). А за да се стигне това количество, е нужно да се изпият множество литри вода – все пак отчетената концентрация е 0.390 мг/л.

Вторият вид интоксикация е хронична. При нея индивидът се натравя с по-малки дози от агента, но при продължителен прием (поредица от дни). Установено е, че за да се наблюдава хронична интоксикация с ура,н е нужно да се консумира 2 мг/кг ежедневно.

Това означава, че един 65-килограмов индивид трябва всеки ден да приема по 130 мг, а количеството в един литър е 0.39 мг – индивидът трябва да поеме повече от 250 литра вода, за да постигне хронична интоксикация.

Както става ясно – вредата зависи от дозата.

Само за пиене ли е опасна водата в Хасково или и за други цели като къпане, миене на домакински съдове?

Наличните данни показват, че интоксикация може да се постигне само чрез орален прием – чрез храна и вода. Използване на вода за битови нужди – лична хигиена и почистване на съдове – не води до опасни последици. Уранът не навлиза през кожата.

Има проучване, което е изследвало здравето на 324 души, изложени на замърсени с уран води (концентрация 0.7 мг/л). Връзка между урана в тази концентрация и различни заболявания не е открита.

Какъв е контролът и какви други вредни вещества могат да бъдат открити в питейната вода?

Контролът на питейната вода е на изключително високо ниво, особено в големите градове. Функционират централни и регионални лаборатории, които контролират десетки показатели на питейната вода. Това е система за качество, която контролира не само физикохимичните, но и микробиологичните качества на водата. Проблемите идват не от източника, а от преносителя. Инфраструктурата ни на места или е много стара, или липсва. Ръждива или напукана канализация води до внасяне не само на химични замърсители, но и на микробиологични. За щастие микробиологичните могат да се контролират с „хлориране“, но перфектното качество все пак зависи от добра канализационна мрежа.

Ако сме във Хасково и разполагаме само с вода от чешмата, как да се предпазим?

Уранът може успешно да се премахва от питейната вода – филтрация: до 89% процента; омекотяване чрез порести материали (подобно на каните с твърд филтър) също може да доведе до известна степен пречистване; премахване чрез анионни смоли: до 100%; обратна осмоза: до 99% (използва се от някои производители на бутилирани води).

Интересен е фактът, че ние приемаме уран и чрез въздуха. Количеството на уран, което приемаме от въздуха, е 0,05 нанограма за кубичен метър. Пушачите обаче приемат по 50 нанограма на ден.

 

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Страх от уран в Ивайловград, винари се спасяват с внесена вода, всичко било покрито от властите