Published On: вт, апр. 25th, 2017

Финансистът Емил Хърсев: Борисов надува балон в очаквания икономически ръст

Заложеното в управленската програма на ГЕРБ е реалистично, но има един много съществен момент, който е твърде оптимистичен. Става дума за очаквания икономически растеж и нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) за следващите 4 години. Това каза в ефира на Bulgaria ON AIR финансистът Емил Хърсев.

Според него заложеното ниво на БВП от 120 млрд. лв. в края на пълен мандат на правителството на Бойко Борисов означава годишен ръст от 7-8%, който би следвало да започне да се реализира веднага. 

„Няма как това да се случи, защото ние дори не знаем от каква база тръгваме, не е ясно какво е нивото на произведеното от икономиката за 2016 г. и най-вероятно ще разберем през 2021 г., просто такава е методологията“, обясни финансистът.

Хърсев е категоричен, че дори да бъде взета предвид текущата оценка за 2016 г., това пак е твърде оптимистичен показател, върху който се базира и оптимизмът на ГЕРБ за ръста на доходите. „Лошото е, че когато едната прогноза не се сбъдне, ще се ревизират и другите“, добави експертът.

Според зам.-председателя на Българска стопанска камара (БСК) Димитър Бранков зададените от управляващите параметри са били постигнати в през 2006-2008 г. „Тогава ставаше дума за 5-6% реален ръст, номиналният беше много повече. Тази прогноза би изглеждала реалистична, ако условията от тогава се повторят през следващите 4 години. Подобен икономически ръст след 8 години на депресия обаче граничи с прегряване на икономиката. Няма как да се постигне такъв растеж за толкова кратко време“, обясни Бранков.

Според него постигнатото съгласие за увеличение на минималната пенсия до 200 лв. е поносимо  за хазната. „Вече стана ясно, че в последните години бюджетното планиране е подценено и тези 100 млн. лв., които са необходими за повишението, ще бъдат осигурени безпроблемно“, допълни зам.-председателят на БСК.

Според Емил Хърсев план-сметката би могла да понесе и минимална пенсия от 300 лв.

Гостите се обединиха и около тезата, че икономическата ситуация в България не е толкова притеснителна, колкото изглежда. Те коментираха доклада на международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който констатира, че цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но пък нараства най-бързо.

Заложеното в управленската програма на ГЕРБ е реалистично, но има един много съществен момент, който е твърде оптимистичен. Става дума за очаквания икономически растеж и нивото на брутния вътрешен продукт (БВП) за следващите 4 години. Това каза в ефира на Bulgaria ON AIR финансистът Емил Хърсев.

Според него заложеното ниво на БВП от 120 млрд. лв. в края на пълен мандат на правителството на Бойко Борисов означава годишен ръст от 7-8%, който би следвало да започне да се реализира веднага. 

„Няма как това да се случи, защото ние дори не знаем от каква база тръгваме, не е ясно какво е нивото на произведеното от икономиката за 2016 г. и най-вероятно ще разберем през 2021 г., просто такава е методологията“, обясни финансистът.

Хърсев е категоричен, че дори да бъде взета предвид текущата оценка за 2016 г., това пак е твърде оптимистичен показател, върху който се базира и оптимизмът на ГЕРБ за ръста на доходите. „Лошото е, че когато едната прогноза не се сбъдне, ще се ревизират и другите“, добави експертът.

Според зам.-председателя на Българска стопанска камара (БСК) Димитър Бранков зададените от управляващите параметри са били постигнати в през 2006-2008 г. „Тогава ставаше дума за 5-6% реален ръст, номиналният беше много повече. Тази прогноза би изглеждала реалистична, ако условията от тогава се повторят през следващите 4 години. Подобен икономически ръст след 8 години на депресия обаче граничи с прегряване на икономиката. Няма как да се постигне такъв растеж за толкова кратко време“, обясни Бранков.

Според него постигнатото съгласие за увеличение на минималната пенсия до 200 лв. е поносимо  за хазната. „Вече стана ясно, че в последните години бюджетното планиране е подценено и тези 100 млн. лв., които са необходими за повишението, ще бъдат осигурени безпроблемно“, допълни зам.-председателят на БСК.

 

Според Емил Хърсев план-сметката би могла да понесе и минимална пенсия от 300 лв.

Гостите се обединиха и около тезата, че икономическата ситуация в България не е толкова притеснителна, колкото изглежда. Те коментираха доклада на международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който констатира, че цената на труда в България е най-ниска спрямо останалите изследвани държави, но пък нараства най-бързо.

Хърсев отбеляза, че разходите за труд на българските работодатели никак не са ниски. „Разбира се, не искам да кажа, че заплатите са високи, но е крайно време да признаем, че труда в България не е евтин от гледна точка на работодателя. В този смисъл обещанията на партиите за 1 500 лв. средна работна заплата са крайно нереалистични“, каза още финансистът.  

„Сравнението е дадено за страни-членки на международната организация и то показва средна стойност около 36% за тази група държави. За България колегите са отчели 41%, но това се изхожда от средната заплата и данъците към нея. По-скоро числото е 34%, защото трябва да се гледа друг показател – общ разход на работодателя за заплата“, обясни Димитър Бранков.

Той припомни още, че средното съотношение на работещ към пенсионер във водещите държави и по-развитите икономики е от 2,5 до 4 работещи към един пенсионер. В България в момента, преизчислено към работното време, това съотношение е един работещ към един пенсионер. „Всяко едно повишение на облагането на труда, без значение дали ще бъде през осигурителни вноски или през данъци, при всички положения ще отнеме от пазара на труда в различните му сегменти“, категоричен е Бранков.

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Финансистът Емил Хърсев: Борисов надува балон в очаквания икономически ръст