Published On: чт, апр. 27th, 2017

Мезек е пазел Свиленград през периода 330-1371, Бурденис е било място за почивка и смяна на конете

Малко историографи в България са положили усилия да разкрият какво всъщност се е случвало тук в периода между основаването на Византия и падането и под ударите на Османската империя. Много автори копират по 4-5 пасажа за малкото известни данни, но все пак архива в Адрианопол и Димотика най-точно представят какво селище е съществувало на мястото на днешен Свиленград.

Поглед от хълма между Орменион и Петрота в Гърция

На един хълм до града, близо до настоящото място на МБАЛ-Свиленград се изгражда висока 5,6 метра стена на бъдещата римска крепост Бурденис, в Рим тази твърдина е и почивна станция за множеството конни отряди и кервани с продоволствия на път за Византион.

Това всъщност е място, което е осъществявало визуална връзка между две близки крепости. Първата на височина между гръцките села Орменион и Петрота, а втората – укреплението до гъстите гори на сегашното село Мезек (б.а. все още Neutzikon не е построена в този си вариант, който познаваме). В двете малки и трднодостъпни твърдини е имало гарнизон от конници, като в Мезек по-късно се мести лечебницата за ветерани на Димотика. Това показва справка в архива на музея на гръцкия град.

Този флаг на Византия се е развявал в околностите на сегашен Свиленград

През 500 г. на 7 км от настоящата локация на Свиленград, точно в южната част на село Орменион се ражда забележителна личност – генерал Велизарии. Личен и елитен пълководец на тагмата на император Юстиниан. 

Важно е да се подчертае, че местните хора са живеели мирно и сравнително богато за времето си като стандарт. Ключова година става 476. Тогава пада Западната Римска империя, като римският военначалник – германецът Одоакър сваля от престола император Ромул Августул, последния император на Западната римска империя, с което настъпва края на тази държава.

 

Одоакър изпраща императорките инсигнии, носени от Ромул Августул на императора на Източната римска империя – Зенон, и в писменото обръщение до него заявява, че

„ Тъй като слънцето е едно на небето, така императорът трябва да е един на земята “

С предаването на инсигниите на Ромул Августул на император Зенон, Византия става единствен законен наследник и на Западната Римска империя, а с това и единствения законен наследник на древен Рим и Римската империя. Одоакър получава титла Magister Militum, т.е. военен управител на Италия и признава върховната власт на императора на Византия. През 527 г. император става Юстиниан. Той си поставя за цел да възстанови Римската империя в нейната цялост.

Император Юстиниан

Римската пътна станция Бурденис (Бурдепто) е предлагала богата храна на спиращите там, а освен това са могли да доплатят за по-добър кон. Хисаря се намира на невисок хълм със същото име, на 2.64 km североизточно по права линия от центъра на град Свиленград. Крепостните стени се очертават под насип, които през годините системно е разграбван. Откриват се остатъци от римска (II-III в), ранновизантийска (IV-VII в) и средновековна керамика в крепостта и целия Канаклийски квартал до кв. Тамазов и Хорището.

На Хорището, до малката градска и вече пресъхнала река все още на повърхността на земята се виждат зидове, дебели около 2 m, изградени от ломен камък и бял хоросан. В подножието им има изкопани огромни водохранилища и места за склад на зърно. Непосредствено южно от крепостта, минава главния диагонален римски път, който на това място съвпада с така наречения „Момковски път“ и с трасето на АМ „Марица“.

Тази крепост е служила за гранична застава и лечебница на ветерани от легионите на Византия

През 986 година над село Мезек започва крупен строеж на нова и по-добра отбранителна цитадела. Тя е известната от писмените източници в град Димотика като крепост Неутзикон (гр. Νεούτζικον), намирала се на границата между Пловдивскатата и Одринската средновековни области. Селището се споменава от Никита Хониат за събития от 1193 г.

Преподаватели от Велико Търново обаче са на друга позиция. Те твърдят, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява и избива византийските войскови легиони и така окончателно завладява Тракия, като през следващите години стяга силна армия и стенобойни машини, за да удари Константинопол.

Ето и откъс от византийския архив. В него се споменава, че твърдината над сегашното село Мезек е била и лечебница. Имало няколко големи изкопани рова, над които са били поставени дървени скари с лековити билкови листа. Слаб огън е бил пален отдолу, а дима е обгръщал тялото на болния. Така може да се сравни този метод със сегашните СПА процедури.

Друг важен елемент е била системата за охрана и ранно предупреждение. При нужда войни са успокоявали и въдворявали ред, ако се наложи в околните постройки до Бурденис.

До горите на Мезек на лов са излизали всички благородници и принцове на императора. 

Как е била устроена тогава административната система?

Стрелци и пехотинци от ромейската армия през 1196 г.

Когато императорът отсъства, епархът го замества, а при криза получава неограничена власт. В неговите правомощия се включва и правото му да съди гражданите и да разполага със свободата им. Фактически той води всички съдебни дела за всяко извършено престъпление. Негова задача е не само да се интересува, но и да знае какво се случва в града.

Квесторът, също като епарха има и съдебна власт. Той е юрист и съставител на законите, под които императорът само се подписва.

Най-голямата територия на Византийската империя

Занимава се и с назначаването на държавни чиновници, у него е списъкът с имената им и с длъжността, която заемат. Магистърът на официите – magister officiorum е нещо като премиер на държавата. Той е началник на отделните ресори, грижи се за външната политика и е най-авторитетния човек на централното управление. Контролира всички имперски официи, т.е. цялото имперско управление. Неговата официя е съставена от agentes in rebus, които са държавни разузнавачи и куриери. Magister officiorum отговаря за сигурността на императора. Ето защо под негово командване е охранителната гвардия – scholae palatinae. Негово задължение е да отговаря за всякакъв вид общуване с външните сили, да приема чуждестранни пратеници. А от края на IV век се заема с пощенските връзки – cursus publicus, които първоначално са задължение на преторианските префекти.

Magister peditum и magister equitum са съответно главнокомандващите на пехотата и на конницата.

Това разделение, което е от полза, скоро бива изоставено, тъй като в императорския двор се намират двама пълноправни пълководци, които се ползват едновременно с титлата magister equitum et peditum praesentalis. Назначават се трима главнокомандващи, чиито териториален обхват е ограничен – за Ориента, Тракия и Илирия – magister militum per Orientem, per Thracias, per Illyricum.

Подчинени на тях са и duces – оглавяват граничните подразделения в провинциите, докато magistri militum praesentales отговарят за дворцовите военни части. По този начин Византия се сдобива с петима военачалници, пряко подчинени на василевса, който обединява единството на военната сила.

ИСТИНАТА ЗА ТРЕТИЯ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД …

През крепостните стени бе направена възстановка на конфликт между германски и бохемски рицари и българския гарнизон. Това не отговаря на историческата реалност.

През 1189 г. Фридрих I взима участие в Третия кръстоносен поход, като повежда армията си към Константинопол, но по друг път, този през сегашното село Студена, където има ясни останки от римски укрепен лагер, който се е ползвал и от други армейски части.

Очевидци на похода споделят по-късно:

„Минавахме през страшни и гъсти гори, местните византийци не даваха храна, ако не се плаща със сребърни монети. Българите често убиваха част от крадците-пехотинци, оръженосци на рицарите. Телата им висяха с главата надолу по дърветата, така никой не смееше да граби населението по пътя ни към Светите земи“.

По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалият конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

Актьорът Пламен Сираков ни представя накратко атрактивното събитие пред стените на твърдината.

Истаната обаче е, че през март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи, минавайки на близо километър северно от село Мустрак. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя. 

Фридрих I

Всичко друго, което се поднася на масовата аудитория е измислица и атракция, но нищо повече.

Друга важна дата за българи и византийци е 

13 май 1327 година.

Тогава българският цар Михаил III Шишман се среща в Черномен с византийския император Андроник III Палеолог и двамата подписват така наречения Черноменски договор за съюз.

Малък османски отряд от 4000 души избива съюзническите армии до Орменион

Край селото на 17 септември 1371 година се разиграва Черноменската битка между войските на султан Мурад I и християнските сили под командването на крал Вълкашин Мърнявчевич и деспот Углеша, завършила с катастрофално поражение за християните.

Всички съседни населени места за нападнати, а населението избито и взето в робство. Крепостните стени на Неутзикон (гр. Νεούτζικον) оцеляват дълги години, в края на XVIII век архивите в Одрин предстяват реалните действия на войската – къртене на част от стените и изграждане на постройки и казарми в близкия Мустафа Паша.

 

 

Displaying 1 Comments
Have Your Say
  1. От какъв зор се цитира гръцкото мнение. Някои платени копи пейстъри не правят разлика от византийски документи и гръцка пропаганда. В антрефилето липсва и дума за истинския професор Богдан Филов, който е трън в очите на враговете на Българи. Близо до темата на тези, които ровят със зурлите си в българската история е “прасето“. Това прасе е чудо на металургичната наука. Ако там имаше гърци, то те биха пратили за изследване, единият му крак в Атина. Срамота! Нескопосни кинаджии.

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Мезек е пазел Свиленград през периода 330-1371, Бурденис е било място за почивка и смяна на конете