Published On: сб, апр. 29th, 2017

Само кан Тервел е превземал Константинопол, Южното Черноморие го дължим на него

Мечтата на Крум, Симеон и Иван Асен II да станат василевси в столицата на Византия Константинопол е обект на множество тези, изградени на хрониките, останали в архивите на империята. Да, но има един български владетел, който е успял да проникне в града и няколко седмици да го ръководи, макар и за кратко.

През 705 г. Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) бяга от заточение в Херс

Така е изглеждал Константинопол през периода 701-721

он, след като му организират преврат. Този първороден син на починалия Константин IV Погонат е бил жесток и мразещ народа си монарх. На Кримския полуостров се крие няколко месеца и след много премеждия се озовава при Тервел. Двамата сключват сделка – Юстиниан с помощта на 15 000 българи стига до Константинопол. През късните часове на нощта на 17.05 българите измислят коварен план. Научават къде има широки и големи тръби на канализацията в тогавашната столица на Втория Рим – Константинопол и влизат в града. След кратка схватка избиват дворцовата стража и връщат короната на Юстиниан II.

Ромейски бийци от началото на VIII век

През следващите 2 седмици българите са глезени от безброй прислужници и роби в двора на императора. Множеството дори обявява кан Тервел за втори император. 

Когато се почуства сигурен на престола, той организира поход срещу българите, но е разбит през 708 г. край Анхиало (днешно Поморие). След тази битка с документ той получава южните пристанища на Византия по черноморското крайбрежие от днешен Обзор до Ахтопол.

Несебър става български при управлението на Кан Тервел

Кан Крум влиза в Месембрия

След убийството на Юстиниан през 711 г. Тервел продължава да се намесва в делата на Империята. Българите ежегодно извършват походи на територията на империята, като този през 716 г. достига до Константинопол. Арабската заплаха и предстояща обсада на византийската столица карат правителството на империята да започне мирни преговори с българите. През 716 г. е сключен мирен договор с новия император Теодосий III, който гласи:
– Византийската империя се задължава да дари на България скъпи червени кожи – символ на царска власт и величие;
– Византийската империя признава българските граници, като в тях влиза областта Загоре;
двете държави се задължават да си предават емигрантите, които са обвинени в заговор срещу законния владетел;
– Право на внос имат само стоки, снабдени с държавен печат. В противен случай подлежат на конфискация – това се смята за първия случай в историята на Европа на клауза в договор, уреждаща икономически проблем.

Кан Тервел и елитната му тежка конница напада арабите под стените на града

Съществуват хипотези, че в чест на Тервел, най-вероятно е създаден най-старият и най-внушителен старобългарски монумент, запазен в Европа – барелефът Мадарски конник като мемориал в чест на бог Тангра, на победите над Византия, в памет на неговия баща Аспарух и в израз на величието на Българската държава.

През есента на 717 година огромна арабска армия водена по суша от халиф Сюлейман ибн Абдул-Малик, а по море от командващия флота негов зет Маслама ибн Абдел Малик, на комуто впоследствие е поверено цялото командване потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския кан Тервел с молба за помощ. През пролетта на 718 година кан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и поради това приема молбата за помощ.

В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.

Войните на Халифа на път за Константинопол

„…Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] – от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо – от техния цар, второ – от морето и трето – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“ 

— Михаил Сирийски, византийски летописец.

Арабите влизат в жестоко сражение с българите на кан Тервел през 718 година, последната голяма битка, която губят тотално


Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника „Химн Акатист“ арабите дават 20 000 жертви, според Алберик – 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна са съгласно Теофан Изповедник са 22 000, а според хрониката на белгийския монах Зигеберт българите избили 30 000 сарацини. 

На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие.

Ромейските благородници правят скъпи дарове на своя спасител Кан Тервел, син на кан Аспарух

В един свой труд от 1545 година испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска Европа. Френският византолог Шарл Дил твърди, че победата над арабите е за исляма велико бедствие, като я определя за по-значителна от победата на франкския пълководец Карл Мартел 15 години по-късно в равнините на Поатие.

За това, че е избил и прогонил остатъците от арабската армия Тервел повторно получава Южното Черноморие – Несебър, Созопол и Ахтопол, които тогава са били важни военно-икономически твърдини на империята. От там са тръгвали корабите с жито, кожи, месо и грозде към Константинопол. 

Кан Тервел е обявен от Източната и Западната църква за светец. 

Стара Загора, Ямбол, Сливен и Айтос стават за пръв път български в началото на VIII век

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Само кан Тервел е превземал Константинопол, Южното Черноморие го дължим на него