Published On: пн, авг. 14th, 2017

Умишлено дадени „медии“ сблъскват българите по оста мигранти-останали

Негативната кампания по отношение на българите в чужбина не е от вчера, медии с неясна тематика и бомбастични заглавия в динамичния си горен модул публикуват новини как мизерията в чужбина е ежедневие за тези близо 2,5 млн. нашенци, решили да опитат реализация извън модела КОЙ, който като тумор се е загнездил в социално-икономическия живот на Република България.

Това, че ежегодно се отчита повишаване на паричните преводи с близо 158 млн.евро от чужбина към страната, не се споменава, защото с тези свежи трансфери спасяват огромна част от бюджета на семействата, преживяващи с обща приходна рамка от 670-720 лева, както се посочва в официалните данни на НСИ.

Плачливите заглавия за оставени на полето българи в Италия, Гърция, Испания и Великобритания, се гарнират умело с копирани снимки от интернет, като най-често се споменават думите:  ЗЛА УЧАСТ, ТОТАЛНА МИЗЕРИЯ, ЛИПСА НА ПРЕПИТАНИЕ, ИЗМАМА С РАБОТА, РОБСКИ УСЛОВИЯ НА ТРУД И ПРОЧИЕ.

Това, могат да го кажат едва няколко процента от заминалите, но в огромната си част, българите и техните събратя румънци са едни от най-отговорните и дисциплинирани работници зад граница. Това е мнението и на огромната част авторитетни медии във Великобритания и Германия. 

Почти всеки трети мигрант говори свободно езика, а всеки четвърти дори има знанието и на втори западен език. Има и връщащи се млади висшисти, които в рамките на 5-7 години са били учащи и работещи в големи международни корпорации.

Според данните сред областите, които се ползват с най-висок интерес от страна на кандидатите, е мениджмънтът. Близо 43% от анкетираните са заявили, че търсят възможности за реализация на управленско ниво. Следват маркетинг и PR сферата, както и тази на консултантските услуги, в които около 1/3 от участниците биха искали да намерят работа. Желание за реализация в IT бранша проявяват една четвърт от младежите, а кариера в секторите „Финанси и одит“ и „Продажби“ обмислят съответно 21% и 20% от начинаещите професионалисти.

През последните две години се наблюдава и ръст на интереса към хуманитарните професии, както и на тези с обществено полезна цел, отчитат организаторите на изследването. Сред секторите, в които все повече кандидати се насочват, са изкуство и култура, образование, медии, туризъм и НПО. Увеличава се и броят на кандидатите, които търсят възможност да стартират свой собствен бизнес в България, сочат резултатите от анкетата на кариерния форум „Кариера в България. Защо не?“

Какви са причините това да е така:

  1. Издаваните дипломи и практиката към тях дава огромен шанс на младите хора по всяка точка на земното кълбо. Над 64,2% от завършилите в чужбина са получавали заплати с 21,2% над средните за IT сектора, финансите и мениджмънта.
  2. Добрата организираност и начетеност на всеки 32,4% от кандидатите им дава огромен шанс да бъдат във висшето управленско ниво на дадената компания, което ги прави отлични ръководители.
  3. Ръстът на търсенето на висшисти у нас с 22,5% за последните 6 месеца на годината в новите чужди, компании, които са открили представителства у нас.

Погрешно е да възприемаме България просто като парче от територията на Балканския полуостров. От 27 години тя е реалност, която се простира отвъд граници, океани и континенти.

Днес България е човешки потенциал на 5 континента. Живеещите и работещи в чужбина българи са около 2,5 милиона души по преценка на дипломатическите ни представителства от 2011 г., а според данни, цитирани в печата – и повече. За сравнение, броят на заетите в българската икономика е 3,03 милиона души. Иначе казано, броят на работещите в България и на работещите в чужбина е приблизително еднакъв.

Работещите извън България българи почти винаги издържат не само себе си в чужбина, а и семействата си в България. Често помагат и на приятели. Особено разпространена е тази тенденция сред хората в малките населени места.

Десетки хиляди деца в България се отглеждат от баби, дядовци, лели и чичовци, докато родителите им са на гурбет в чужбина. Обикновено хората решават да заминат за няколко години – за да направят ремонт на покрива на къщата или просто за да могат да осигурят достоен живот и добро образование на децата си, докато очакват икономическата ситуация в района им да се подобри. Но нерядко остават там дори и след като децата им завършат университет, за да може да подпомагат финансово отглеждането на своите внуци. 

Втората България – най-големият чуждестранен инвеститор у нас

Българите в чужбина са от изключително значение за българската икономика. От 1 януари до 31 август 2016 г. над 1 милиард лева е сумата, изпратена от работещи българи на техните близки в България. Това са средства, които непрекъснато постъпват в българската икономика и благодарение на които местните хора на практика живеят доста по-достойно, отколкото биха могли да си позволят. 

За сравнение, на 1,527 милиарда лева се равняват преките чуждестранни инвестиции в страната за същия период. Най-много са парите, които постъпват от българите в Съедините щати, Испания и Гърция. 

Българите в САЩ

На територията на Съединените щати живеят около 400 000* български граждани, като повечето са емигрирали през последните 27 години. Това е повече, отколкото град като Варна. 

Именно емигрантската вълна към САЩ се асоциира с така нареченото „изтичане на мозъци“, тъй като значителна част от българите в „страната на неограничените възможности“ са висококвалифицирани специалисти. Най-много българи в САЩ живеят в щатите Калифорния, Илинойс, Ню Йорк, Флорида, Охайо, Мичиган и Вашингтон. 

Българите в ЕС

Кралство Испания е втората държава извън страната, където живеят най-много българи. Също като при българите в САЩ, „голямото преселение“ натам започва с падането на тоталитарния режим. Особено голяма е емигрантската вълна към Испания в началото на 21 век, но отслабва със започването на световната финансова и икономическа криза през 2008 г., отразила се изключително тежко на испанската икономика. 

Понастоящем по официални данни към 1 юли 2016 г. там живеят 129 213* българи. Но по неофициални данни българите в Испания са около 250 000* души. Те работят основно в туризма, услугите и земеделието. Това означава, че в Испания има един български град с мащабите на Русе. Най-голям е броят на българите във Валенсия – около 40 000. Към 2015 г. 30 000 българчета са ученици в Испания – повече, отколкото в повечето български общини. 

Гърция** е третата най-предпочитана страна. Там живеят около 150 000 българи, които са заети предимно в туризма, земеделието и услугите. Толкова е населението на Стара Загора например. Приблизително толкова е и броят на българите в Германия. Едно на всеки 5 деца в Германия през 2015 г. е родено от майка с чуждестранно гражданство. 4202 е броят на българчетата и полубългарчетата, родени от български майки в Германия само през 2015 г., сочат данните на „Deutschland Statis“. Това означава, че през 2015 г. на ден в Германия са се раждали средно по 12 българчета. 

В Италия живеят между 110 000 и 120 000 българи* по преценка на посолството на Република България в Рим. Но според неофициални източници броят им е над 161 000 души. Това е един български град с мащабите на Плевен. Италия е най-предпочитаната дестинация за емиграция от хората от Северозападна България.

В Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към декември 2016 г. са включени в заетостта около 71 000* българи. А броят на родените в България, но пребиваващи в Обединеното кралство, е 83 000 души (приблизително колкото един град като Добрич). Най-много българи са съсредоточени в столицата Лондон.

Във Франция живеят между 20 000 и 25 000 българи* (приблизително колкото в град като Велинград ), а в Австрия техният брой е 20 000* (колкото в град като Самоков). 

Българите извън САЩ и ЕС

Значително големи български емигрантски общности има още в Аржентина (поне 14 000* българи и аржентински граждани с българско потекло, колкото в град като Попово), Канада (30 000*, колкото в град като Карлово), Бразилия (3000*, колкото в град като Калофер), Русия (24 038* според последното преброяване на населението в Русия през 2010 г., колкото в град като Севлиево), Южна Африка (20 000*, колкото в Харманли) и Австралия (4532* души в Австралия са обявили, че имат български произход, по данни на австралийските власти от 2011 г.).

Извън Европейския съюз и САЩ най-много български граждани живеят в Турция**. Повечето от тях са напуснали страната в резултат от т. нар. възродителен процес и отварянето на границата с Турция за желаещите да напуснат страната български турци през 1989 г. Според различните източници, броят на българските изселници в Турция варира между 326 000 и 480 000 души, като повечето от тях са запазили своите духовни, културни и роднински връзки в България и до днес. 

Тема по време на избори

След последните парламентарни избори някои политици заговориха за идеята само трайно уседналите в България български граждани да могат да гласуват, за да се избегнат опитите за „чуждо влияние“ в българската политика. Съображенията на някои политици вероятно са основателни. Но „уседналостта“ ще лиши милионите живеещи в чужбина българи от правото им на глас и без съмнение ще допринесе за скъсването на духовните им връзки с България. Никак не е би било справедливо тъкмо те да бъдат потърпевшите.

Displaying 1 Comments
Have Your Say
  1. Минчев В каза:

    Може и да има кампания, ако това е в полза на диктатурата. Факт е, че някои от емигрантите са от комунистически произход и не са успели. В Германия те са 31% и са на социални. Друг проблем са циганите, които изчерпват всичко полезно от страните гостоприемници, но с натрупаните средства вече са създали дисонанс с „културните“ и крайно бедни българи в България. Това обяснява защо децата на управниците са също емигранти. Борисов държи внука си в България по изключение.

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Умишлено дадени „медии“ сблъскват българите по оста мигранти-останали