Published On: нд, ян. 7th, 2018

Датски туристи: В България хората трошат, бият и ругаят, не пазят чисто, но пък черпят чужденците с ракия

Със стартирането на председателството ни в ЕС, множество издания от Европа споделят впечатленията си за тази най-югоизточна членка в общността. Корупция, рекет и изостаналост, това са основните три елемента, които присъстват в заглавията на големите медии във Франция, Германия, Нидерландия и Австрия, но най-автентично се изказват двама датски туристи във форума на националната телевизия на страната DR 1 (Датска Радиотелевизия 1).

Посетихме България през лятото на 2017 година (21.07). Кацнахме с Йорги (б.а.Тиф Йоргенсен) на новото летище в страната, хубаво, лъскаво и голямо. Преди това летяхме около 4 минути над столицата на страната София. Видяхме сгради еднакви и някакъв почти кръгъл стадион в синьо и жълто (стадион Георги Аспарухов). Над този град имаше тънък облак от сиво-кафеникав дим, макар че беше юли месец.

Новият терминал на летище София

Граничните власти и служителите на летището бързо ни поеха и след 20 минути бяхме на плаца пред аеропорта. Да си признаем, от тук започнаха небивалите проблеми, които ни висяха през тези 4 дни на почивка.

Първо имаше два реда с таксита, едните чисти и подредени по линия, а другите разпръснати по-надалеч, там някъде около първите мантинели.

Двама мургави местни шофьори ни поискаха багажа, щели да го пренесат безплатно до колите им, знаели 2-3 хотела в центъра. Отказахме се от тях. Бяха малко нахални и агресивни, взеха да ни убеждават, че те са хората, че само те знаят най-близките и удобни места за почивка, но за 20 евро на човек, тоест да платим предварително 40 евро накуп, в брой.

Хотел Радисън до Народното събрание

Решихме да ползваме метрото, не носехме много багаж, имахме 1 голям куфар и 2 средноголеми раници.

Зад нас се чу някакъв шум, още един от тези шофьори поиска да ни обслужи, като бутна останалите двама, които бяха по-дребни от него. За наше учудване, точно преди да стигнем до спирката на метрото, този великан удари шамара на единия таксиметров шофьор, което допълнително ни уплаши.

Софийският университет нощем в София

Къде бяхме попаднали, питахме се ние…

В метрото всичко бе добре, бързо се пренесохме до центъра на града. Младеж ни посочи, че е удачно да спрем на спирка с името на университет, така и направихме. Още на изхода обаче двама високи българи, тийнейджъри може би, ни поискаха пари за някакво лежащо на легло дете, включено на системи. Намерих няколко монети и ги подадох на колектора. Той не остана много доволен, но каза троснато ОК.

Не вървяхме много, защото се озовахме пред един хотел с изящни синкаво-сиви стъкла до паметник с конен военен. На рецепцията бързо ни записаха, регистрираха, получихме картите за достъп, платихме с карта, както сме правили и в Прага през пролетта на тази година.

Слънчево и горещо време, това бе тук, София се оказа полупразна. Взехме по душ, двойната стая беше просторна, пред нас се откриха няколко сгради, като една от тях била сенат, а самите хора го наричат Народно събрание.

Подремнахме около час, бързо се преоблякохме и с карта в ръка тръгнахме през уличките зад хотела. Навсякъде имаше паркирани автомобили, но тротоарите бяха доста груби и неравни, нищо общо с тези в Прага.

Към 19 часа намерихме една хладна и окъпана във фонтан градинка до столичния театър, който имаше надпис на кирилица. Много възрастни хора имаше по масите, където тихо играеха шах мат. Слагаха по монета или банкнота под дървените табли и жадно местиха фигурите по дъската. Не беше чисто, около масите имаше стари вестници, остатъци от цигари и пластмасови чаши, все пак бяха утолили жаждата си от някакви напитки.

Традицията в Българската кухня очарова чужденците

Походихме и изведнъж се озовахме на някаква затънтена улица, която се падаше в дясно от малък площад с трамвайни релси. Два черни автомобила с едри момчета бяха препречили входа на някаква градина, в която сервираха местния ястия. Решихме и ние да влезем, открихме малка маса, близо до лампа, около която летяха всякакви насекоми.

Сервитьорите бяха трима, като един от тях просто зареждаше масите, а другите двама старателно записваха желанията на клиентите.

Подадоха ни меню с английски, като върху част от написаното си личеше, че са донаписвани цените. Две гърнета с месо и зеленчуци, плюс голяма салата се оказаха солидно количество за нас, гладните, решили да обиколят нощна София.

На десетина метра от нас, едрите момчета бяха застанали на два стола, близо да огромна маса с неколцина облечени с черни тениски гологлави и доста викащи и ръкомахащи клиенти.

Единият от тях не спря да убеждава нещо другите двама, след минутка, по-ниския стана и с пепелник удари по масата, разхвърчаха се парчета от чиния. Ругаеха се жестоко, това си личеше от гласовете и ръкомаханията им.

Някакъв човек с папионка излезе от вътрешната сграда на ресторанта и успокои хората вън. За наше изумление, това заплашително поведение бързо стихна и за капак на всичко получихме от черните тениски, образно казано, по 2 чаши с жълтиникава течност. Това било местното питие на българите – ракия.

Платихме веднага, след като приключихме с вечерята, не седяхме след това, подадохме няколко банкноти на сервитьора, който ни даде две сметки написани на български, но в дъното допълнено с няколко повторения сума от 18,49 евро.  Явно искаше да ни направи улеснение да платим в евро, което и сторихме.

Прибрахме се в хотела, нощна София бе потопена в светлина, до нас имаше някаква катедрала с тумбести форми, наслаждавахме се на гледката близо половин час.

Това бе първият ден от нашата визита в България. Страната където говоренето на високо и ръкомахането са нещо обичайно.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

ИЗТОЧНИК: https://www.dr.dk/tv/oversigt

 

Leave a comment

XHTML: You can use these html tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Датски туристи: В България хората трошат, бият и ругаят, не пазят чисто, но пък черпят чужденците с ракия